Лозата и асмата, Как и защо?

Лозите са едно от предпочитаните растения, използвано като източник на богата реколта от плод и добив на вино. Доста често посадена в двора, асмата се вгражда като красив елемент, създавщ битови удобства, а в сянката и се оформя уютен кът и пространство за отмора, раздумки, игри и удоволствие.
Асмовидни формировки на лозата

Асмовидните формировки са типични за дворното лозарство.

При aсмовидните формировки, на лозите се формират стъбла, високи до 2-3 м, а плодните звена и цялата вегетативна маса заедно с гроздето се разполагат върху специално скеле. Родовитостта на лозите при асмовидно отглеждане се повишава. При умело направление на растежа може да се създават мощни лози с обилно плододаване. Когато се полагат добри грижи за тях, достатъчни са 3-4 асми в двора, за да се осигури предостатъчно грозде за едно семейство.
Като лиановидно растение лозата може да се направлява и да се създават най-разнообразни красиви форми. Лозата може да обвива беседки и балкони, да покрива тераси и стобори, да засенчва алеи, да украсява входове на сгради и др. По такъв начин лозата се използва едновременно за получаване на грозде и за украса, като декоративно растение. Когато главното предназначение на асмите е производството на грозде, те се отглеждат върху скеле, което може да бъде хоризонтално или наклонено, но така, че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява гроздето. Ако лозите ще се използват и за декоративна цел, височината на стъблата и броят, разположението и дължината на кордоните се определят от конкретната цел, която сме си поставили – покриване на беседка или алея, украса на жилище, балкон и т. н. Във всички случаи е необходимо да се осигури добро прикрепване на стъблата, кордоните и плодните звена (плодните пръчки). Зелените леторасти може да се привързват, но в повечето случаи се оставят свободно.
При засаждането лозата се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната пръчка се премахва изцяло, а долната се реже на чеп с 2 очи. При филизене се запазва само един летораст. Той се привързва редовно на подпора и се колтучи. Целта е да се получи права пръчка с дължина над 2 м. На третата година пръчката се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът й се извива и се привързва върху хоризонталната част на скелето. Всички леторасти по вертикалната част на пръчката (стъблото) се филизят, а леторастите по хоризонталната част (кордона) се прореждат през един, като крайният ще послужи за продължител на кордона. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с 2 очи, а продължителят – на 6-8 очи. Леторастите по него също се прореждат и ако е необходимо, се оставя пак продължител, докато кордонът достигне края на чардака.
По такъв начин на лозата се формира един кордон с чепове, а по-късно и рамена върху кордона. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда – 1,50 м и повече, може да се формират два или повече кордони на всяка лоза. Ако лозите не се развиват буйно, вместо кордон на върха на стъблото се формират 1-2 малки рамена, върху които се създава по едно плодно звено с чеп и плодна пръчка (по типа Гюйо).
След формирането рязането на асмите сравнително лесно. Върху кордоните през 15-20 см се създават малки рамена. На тях ежегодно се оставят чепове с по 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп.
При сортове грозде с по-ниска родовитост на основните пъпки (като Болгар, Италия и др.) на някои от рамената наред с чепа се оставя и плодна пръчка с 10-12 очи, която се извива встрани от кордона и се привързва към скелето.
При следващата резитба на асмите плодната пръчка се премахва, а новата плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на лозата и варира от 2-3 до 5-6 и повече.
Много важно е оставените плодни звена по брой и разпределение да позволяват равномерно гарниране и запълване на празните места по скелето. Когато лозите са оформени без кордони, а само с 1-2 къси рамена, резитбата се извършва по типа Гюйо.
В много случаи броят на кордоните на една асма е неоправдано голям. Върху скелето се създава гъста мрежа от кордони. Причината за това вредно явление е, че не се поддържа правилно възприетата резитба с къси плодни пръчки. Старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи също рамената да не се разраснат много, а навреме да се подмладяват.
Многогодишни органи на лозата.
Стъбло, кордон и рамена.
Стъбло
Най-важната част на растението.За такова се счита частта, която започва от повърхността на почвата до първото разклонение. Вида на стъблото зависи от региона, в който се намира, от грижите полагни за него и от предназначението на лозата.
Дължината на стъблото може да бъде различна. Има различни сортове лози, които могат да са късостъблени, средностъблени и високостъблени.
Кордон
За него има няколко начина на разположение. Единия начин е едностранно, като дължината му тогава е равна на разстоянието между двете лози в един ред.
Другит начин на разположение е двустранно като дължината тогава намалява. Когато лозата се отглежда върху специална конструкция или така нареченото асмовидно отглеждане тя може да има 3 или 4 кордона.

Рамена
Те са много къси многогодишни органи на лозата. Формират се като разклонения на стъблото или се разполагат върху кордоните.
Броя и големината на рамената зависят от силата на лозата и от начина, по който е формирана. Кордоните са многогодишни дълги разклонения на стъблото, като най-често се срещат в хоризонтално положение. Броят големината и разположението им зависи от мястото, където се развива лозата и от начина, по който се формира лозата или по-точно начина, по който се прилагат резитбите върху нея.
Двугодишни части на лозата

Чепът, стрелката и плодната пръчка са двугодишни части на лозата, които се получават в зависимост от начина, по който е отрязана едногодишната пръчка.
Чеп
Когато едногодишната пръчка е изрязана и на нея остават от 1-3 очи тя се нарича чеп.
Стрелка
Когато е подрязано по такъв начин, че остават от 4-7 очички едногодишната пръчка се нарича стрелка.
Плодна пръчка
Едногодишна пръчка подрязана на 8-10 и повече очи носи наименованието плодна пръчка.

Тези няколко понятия много се използват по време на резитбата. В практиката могат да се срещнат и множество други и различни термини. Наименованието на плодната пръчка може да се срещне още като майка, чобанка и др. Чеповете могат да се срещнат под името заместители. Тези три части на лозата образуват плодното звено на лозата. Броят им зависи от силата на лозата и от начина на извършените резитби.
След презимуване, през пролетта от оцелелите пъпки се образуват леторасти, които в началото се наричат филизи.
Леторасти/филизи
По време на развитие на по-зелените леторасти се развиват листа, пъпки, колтуци, съцветия и мустаци. През един вегетационен период леторастите на една лоза могат да достигнат 4-5 м.
Лакомци са такива леторасти, които се развиват от старата част на лозата.
Колтуци
Страничните разклонения на леторастите. Развиват се в пазвите на листните дръжки във всеки възел. Слабите колтуци изсъхват и окапват заедно с листата.

Резитба на лозата – видове цветове и пъпки.

При лозата се срещат различни видове пъпки: летни , ъглови, спящи, черно око и зимни очи .
Летните пъпки се образуват през пролетта или лятото, като се образуват по леторастите в пазвите на листата. Дават началото на колтуците и на страничните леторасти. Те прорастват през следващия вегетационен период. Зимните очи се образуват също през вегетационния период на растението, срещат се в основата на колтука, но за разлика от летните пъпки не прорастват същата година, а на следващата пролет, след като са презимували студените зимни месеци. Те са от една главна и няколко резервни пъпки и за това се наричат очи.
Моделиране на дворната асма
При дворната асма е правилно да се формират стъбла, високи до 2-3 м, а плодните звена и цялата вегетативна маса да са върху специално скеле. При добро „управление“ може да се родят мощни лози с обилно плододаване. Ако не е предимно за сянка, върху скелето не бива да има гора от кордони.
ОСОБЕНОСТИ, КОИТО НЕ СА ЗА ПРОПУСКАНЕ:
Скелето – хоризонтално или наклонено, трябва да се изгради така, че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява гроздето.
При засаждането лозата се реже на чеп с 2 очи. На втората година горната пръчка се премахва изцяло, а долната се реже на чеп с 2 очи.
При филизене се запазва само един летораст, който се привързва редовно на подпора и се колтучи. Целта е да се получи права пръчка с дължина над 2 м.
На третата година пръчката се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът й се извива и се привързва върху хоризонталната част на скелето.
Всички леторасти по вертикалната част на пръчката се филизят, а леторастите по хоризонталната част се прореждат през един.
След формирането рязането на асмите е лесно – върху кордоните през 15-20 см се създават малки рамена, а на тях ежегодно се оставят чепове с по 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през стария чеп. При следващата резитба на асмите плодната пръчка се премахва, а новата плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на лозата и варира от 2-3 до 5-6 и повече.
Старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи рамената да не се разраснат много, а навреме да се подмладяват.

Засаждане
Подходящото място на асмата е огряваната част от двора, но това не винаги може да се случи. Много често лозите се посаждат на мястото, ковто сме решили да превърнем в така желания кът.
Започва се с зкопаването на дупки с ширина 40 см, а дълбочината да е по-голяма поне с 10 см от дължината на лозичките. Вместо дупка за всяка лозичка може да изкопаете канавка. Тогава горния почвен пласт отхвърляте на едната страна, а долния – на друга. На дъното насипете рохка пръст, примесена с прегорял оборски тор. Върху този пласт полагате корените на лозичката. Заривате най-напред с почвата от горния слой и допълвате с почвата от долния. Засаждат се на такава дълбочина, че мястото, където е присадена лозичката, да е наравно на почвената повърхност. Леторастите на лозичките режете на чепчета с две очи и над всяка правите купчинка с пресята рохка пръст.
Когато се засаждат в единични дупки, разстоянието между лозичките е обикновено 1,5 м. Когато асмите ще покриват алеи или площадки, се засаждат от двете страни на определеното разстояние, но се разполагат така, че от единия ред да са по средата на разстоянието от другия ред (шахматно).
Конструкцията на асмалъка
Нея правите според мястото, като се съобразявате доколкото можете с правилата, конструкцията да е висока поне 2,20м-2,60.

Материалите за изработка са предпочитаните от вас или тези скоито разполагате, Трябва само да изградите стабилно опорно скеле и да повдигнете южният му край. Може да оформите и като тунел, ако целта ви е да покриете например преход между две сгради или от къщата до улицата

или да оформите балкона или терасата си.

Резитба
Реже се първо на 2 очи
При засаждането режем най-добре развития летораст на две очи, а ако има други, премахваме ги. От двете очи израстват два летораста. Привързваме ги редовно към опорен кол. Височината му превишава малко или поне е колкото височината на опорната конструкция. При добри грижи (поливане, подхранване, филизене, колтучене) развилите се от чепчето два летораста достигат дължина 2-3 м, може и повече, т. е надхвърлят височината на носещата конструкця. При резитбата на следващата година по-силния летораст запазваме, а другия премахваме. Ако и двата летораста не са достигнали височината на носещата конструкция, режем пак на чеп с две очи. (снимка) Целта е да се получи силен летораст, достигащ желаната височина. Може и да не се извършва такава резитба, а да се постигне постепенно удължаване. Тогава избраният летораст се реже над добре развито око, като се премахва само слабата му горна част. Това обаче не е за препоръчване.
Оформя се кордон
Когато избраната пръчка достигне височината на носещата конструкция, при следващата резитба я извиваме по хоризонталната част и я режем на 6-8 очи, броени от мястото на извивката. Тази част е кордонът. Всички очи по вертикалната част (стъблото) премахваме. През лятото унищожаваме и всички филизи по стъблото, а леторастите по кордона прореждаме през един. Крайният запазваме за негов продължител. На следващата година пръчките по кордона режем на чепчета с по две очи, а продължителя – на 6-8. С него постъпваме по същия начин – съкращаваме го на 6-8 очи и прореждаме филизите през един, а последния запазваме за продължител. Така постъпваме и през следващите години, докато получим кордон с желаната дължина. Тя не бива да е повече от 2-2,5 м. Когато лозите са засадени на подходящото разстояние една от друга, между кордоните се получава пространство, което се запълва с кордоните от засадените срещуположно лози. Ако лозите са засадени на по-големи разстояния, на всяка от тях може да се формират по два кордона. Удължаването на кордоните трябва да става постепенно, като се режат на 6-8 очи.
Ежегодна резитба
С оформянето на кордона покаралите от него пръчки режем на чепчета с по две очи. От тях израстват по два летораста. При следващата резитба горния премахваме, като режем през средата на стария чеп. Долния съкращаваме на чепче с две очи. На следващата година постъпваме по същия начин.
Така постепенно се оформят разклоненията по кордоните.

Това са рамената, които след всяка зимна резитба завършват с чепче с две очи. Това е достатъчно за поддържането на формировката. Малко повече умение и предвидливост са нужни при т. нар. смесена резитба. Работата е в това, че някои сортове, като Болгар, Италия и др. имат по-слаба родовитост на ниско разпложените очи, тези, които остават на чепчето. Още при покупката на лозичките, запознавайки се с качествата на сорта, трябва да обърнете внимание дали той се нуждае само от къса резитба или подходяща за него е смесената. При сортовете, нуждаещи се от смесена резитба, се оставят дълги плодни пръчки с по 10-12 очи. За тази цел служи горната пръчка, развила се от чепчето, а долната се съкращава на чепче с две очи. Оставят се и по-къси пръчки – с 3-6 очи. Тях лозарите наричат стрелки. Броят на дългите плодни пръчки и стрелките върху един кордон може да бъде различен. Това ще прецените, като се съобразите със силата на лозата. Не трябва да са много, за да не се изтощава растението и да не се получи силно сгъстяване. Гъстотата е условие за развитие на гъбните болести по лозата, а и слънчевите лъчи не проникват до провисналите гроздове и така узряването им ще е затруднено.
Дългите плодни пръчки при следващата резитба задължително се премахват и на рамото се оставя само чепче с две очи. Нови дълги плодни пръчки може да се запазят на друго място.
Как да се справим сами с резитбата на лозата?
С помощтта на ножицата и триона на лозата може да бъде придадена различна форма, но в двора най-често се отглежда формирана като асма. Неподходяща за промишлено производство на грозде, асмата се вгражда като красив елемент в облика на жилището и в същото време дава богата реколта. Редом с това предлага и битови удобства. Сянката и е великолепно място за отдих, игри и приятни разговори.

Едно е формирането, друго е поддържането на формировката.

Асмовидното отглеждане на лозата си има и други предимства. Асмите почти не страдат от сланите, по-лесно се опазват от маната и от сивото гниене по гроздето. То узрява добре и натрупва много захари, за което не е без значение близостта на постройки, зидове, плочници и др. С резитбите пък се постига така желенато ежегодно натоварване с плод и осигуряване на високото му качество. Трябва обаче да различаваме двата вида резитби – резитба за формиране и поддържаща резитба. С резитбата за формиране се постига необходимата височина на стъблото и хоризонталото разполагане на част от него и неговите разклонения. Веднъж постигната желаната формировка, ежегодната поддържаща резитба се състои само в съкращаване или премахване на израсналите от пролетта до есента пръчки, извеснни като плододаваща дървесина. Впрочем реже се не само едногодишната дървесина. Премахва се и стара, когато по някаква причина е изсъхнала, и по рядко жива, ако някои обстоятелства налагат това. Мнозина днес имат в дворовете си асми, засаждани от деди и бащи, но не посягат към ножицата и търсят някой да извърши резитбата. А майстор резач не им трябва. Всеки може! Нужни са му малко знания и бързо ще придобие практични умения.

Пръчките се съкращават на по две очи, но може и на повече.

Асмата има своето стъбло. Това е частта от почвената повърхност до мястото на прегъването по носещата скеля. Прегънатата част се нарича кордон. По него, още през първата година след хоризонталното му полагане, от пъпките са израствали пръчки. Те са рязани на чепчета с по две видими очи (пъпки). Така с течение на годините са се образували къси разклонения, които се наричат рамена. По принцип всяка година резитбата е извършвана, като всяко рамо е завършвало с чепче с две очи. Но при някои сортове (Болгар, Русенско едро, Мискет ран хамбургски и др.) освен чепчета се оставят и стрелки с по 3-4 очи и по-дълги плодни пръчки с по 10-12 очи. Това е т. нар.смесена резитба. Има сортове, при които се прилага само къса резитба, а при други е желателна смесената. Същото трябва да постигнете и сега чепчета и по дълги пръчки. Старите стрелки и дълги плодни пръчки премахвате до основата им. Нова дълга пръчка и чепче оставяте на друго рамо. Броят на дългите пръчки по един кордон може да бъде 2-3 или 4-6, дори и повече. Колко – ще прецените сами според силата на лозата. Това ще постигнете като от развилите се две пръчки от чепче с две очи горната режете като стрелка или дълга плодна пръчка, а долната съкращавате на чепче с две очи. Там където ще оставяте рамо само с чепче, просто режете през средата на стария чеп. Така горната пръчка премахвате, а долната остава само да съкратите на две видими очи.

Сгъстяването е нежелателно, оредяването също.

Плодните звена (чепчета и пръчки) не бива да са много. Те трябва да са разположени равномерно. Когато са нагъсто, трудно проникват слънчевите лъчи, проветряването се ограничава, росата се задържа по-дълго време, а това вече е условие за развитие на гъбни болести.
И оредяването не е желателно. По асмата ви може да е загинало някое рамо. Сега трябва да изрежете тази мъртва дървесина. За да попълните празно място, изберете наблизо развила се пръчка и я привържете към кордона. Съкратете я до мястото, където ще създавате новото рамо, оронете всички очи, като запазите връхните две. От развилите се от тях два летораста единият ще ви послужи за създаване на ново рамо, като го съкратите на чеп с две очи.
Ако в плоскостта, заемана от асмата, има празни пространства, тях също може да попълните. Просто избирате подходяща дълга плодна пръчка. Нея полагате към празното пространство, за да създадете началото на нов кордон, и режете на 5-7 очи. От тях ще се развият леторасти. Последният ще ви послужи за удължаване на новия кордон, като го режете също на 5-7 очи. Другите съкращавате на чепчета с по две очи или премахвате напълно, за да има разстояние между тях около 30 см. Никога не удължавайте кордона с повече от 7 очи. По-дълъг ли е, пъпките по средата не се развиват и кордонът остава оголен.

Формировки и системи на резитба при лозата
Може ли културната лоза да се отглежда без резитба?
Резитбата на лозата е била позната още в най-стари времена. Оттогава в културното лозарство тя е абсолютно задължително мероприятие, което се провежда ежегодно. При нея се премахват изцяло или частично зрели едногодишни пръчки, рамена и други надземни части на главината.
Ако лозата се остави нерязана, нейното стъбло се удължава, както лианите. Вследствие на полярността се развиват предимно пъпките по върховете на пръчките, а основата им се оголва. При липса на подпори нерязаните лози се превръщат в храсти с най-различна форма и трудно може да се полагат необходимите грижи по отглеждането. Плододаването на такива лози е нередовно. Техните гроздове са многобройни, но малки и с дребни и нискокачествени зърна, неотговарящи на изискванията на съвременния човек. Ето защо лозарите с право отдават голямо значение на резитбата.
Какво се цели с резитбата на лозата?
С резитбата на лозовото растение се придава желаната форма, която да облекчава изпълнението на останалите манипулации по отглеждането, като обработка, борба с болести и неприятели, гроздобер и т.н. Лозите се формират през първите 2 до 4 години след засаждането.
С резитбата се постига правилно разпределение и развномерно разположение на леторастите върху частите на главината. Отделните системи на рязане дават различни възможности за постигане на тази цел. Основната и най-важна задача, която се преследва с резитбата, е да се регулират
растежът и плододаването на лозата, за да се получи максимален постоянен добив на доброкачествено грозде. Резитбата трябва да се извършва така, че да се използват до максимум възможностите на растението за плододаване. Чрез нея в значителна степен се предопределя броят на леторастите, които ще се развият на една главина и на един декар.
Кои леторасти може да се използват при резитбата?
Стремежът е при резитбата да се използват за чепове, плодни пръчки и стрелки едногодишни пръчки, които имат най-родовити пъпки. Всред много лозари съществува убеждението, че при лозата са родовити само пъпките по едногодишните пръчки, излезли от миналогодишен чеп или двегодишна дървесина. Наблюденията обаче са показали, че пъпките на лакомците, развили се от по-старите части на главината при винените сортове, имат нормална родовитост. По-слаба е тяхната родовитост само при някои десертни сортове, като Болгар и др. Ето защо, макар че при резитбата се дава предпочитание на едногодишните пръчки от двегодишна дървесина, лакомците също може да бъдат използвани за чепове, а при необходимост – и за плодни пръчки.
Има ли разлика в родовитостта на очите по дължината на едногодишната пръчка?
Черното око и ъгловите пъпки в основата на едногодишната пръчка са безплодни. Само при някои родовити сортове, като Памид, развилите се от тях леторасти може да дадат грозде. Плодни при лозата са видимите зимни очи. В тях по-родовити са главните пъпки, а заместващите имат по-малко и по-слабо оформени съцветия.
Родовитостта на зимните очи по дължината на пръчката също не е еднаква. Установено е, че първите няколко пъпки в основата на пръчките са по-слабо родовити, отколкото пъпките, разположени по средната им част. Родовитостта на връхните пъпки също е по-малка. Тази закономерност се наблюдава при всички сортове, но не е еднакво силно изразена. При родовитите местни сортове, като Памид, Димят, Гъмза и др., разликата между родовитостта на пъпките от основната и средната част на пръчката не е така голяма, както например при Болгара.Оптималната родовитост на очите при различните сортове не е в един и същ сектор на пръчката. При местните винени сортове най-родовити са пъпките от 4-ия – 5-ия до 10-ия – 12-ия възел, а при Болгара – към 13-ия -16-ия възел. С удължаване на стъблото и рамената (кордоните) родовитостта на пъпките се повишава. Освен това при формировките с повече стара дървесина пъпките в основата на пръчките са по-родовити.
Може ли да се преодолее полярността при лозата?
Полярността при лозата е силно изразена. Тя се състои в това, че високо разположените и крайните пъпки се развиват по-силно от останалите. Ако плодната пръчка се привърже вертикално, леторастите от връхните 1-3 очи се развиват по-буйно, тези под тях – по-слабо, а пъпките в основата въобще няма да се развият. За лозаря полярността е нежелателна, защото предизвиква бързо издигане на главините, неравномерен растеж на леторастите, една част от пъпките не покарват и т.н.
С резитбата може само да се подтиска полярността. Това се постига по различни начини: чрез оставяне на къси чепове с по 1-2 очи, чрез извиване на плодните пръчки дъгообразно или хоризонтално и чрез оставяне едновременно на чепове и на плодни пръчки.

Какви формировки и системи на резитба са
познати?

Многогодишните части на главината – стъблото, рамената и кордоните, както и тяхната височина и пространствено разположение определят формировката (формата) на резитбата. В зависимост от височината на стъблото формировката може да бьде ниска (обикновена), средно висока и висока. Плодните звена (чепове, плодни пръчки или стрелки) са елементите, които определят системата на резитбата. Различаваме къса резитба, когато се оставят само чепове, дълга, когато се оставят само плодни пръчки и смесена, когато се оставят едновременно плодни пръчки или стрелки и чепове. При всяка формировка може да се прилага една или друга система резитба. Например при високостъблената формировка резитбата може да бъде къса – само с чепове или смесена с чепове и плодни пръчки и т.н.
Какво представлява чашовидната резитба?
Чашовидната резитба е разпространена широко у нас в старите лозови насаждения, заети с винени сортове. При нея на лозата се оставя стъбло, високо до 10-15 см, ако се загрибва, и до 30-40 см, ако не се загрибва. От стъблото излизат от 3 до 6 рамена, които завършват с по един до два чепа, рязани обикновено на по 2 очи (фиг. 17). Всички рамена излизат от един център (върха на стъблото) и се разпределят симетрично около него. След оформянето главината наподобява чаша и оттам идва наименованието чашовидна резитба.
Добре оформената главина трябва да има корона, при която рамената имат еднакъв наклон и разстоянието между тях, както и отдалечеността от почвата да са еднакви. Тогава влиянието на полярността е намалено до минимум.
Броят на рамената в отделните райони варира в зависимост от почвено-климатичните условия, силата на лозите и разстоянията между тях. При силни лози, вместо да се формират много рамена, по-целесъобразно е рамото да се раздвоява на две подрамена, всяко от които да завършва с по един чеп на 2 очи. Така се постига по-правилно разпределение на чеповете по периферията на главината без излишно струпване на леторастите.

Фиг. 17. Чашовидна резитба
Как се формират лозите по чашовидната резитба?
При засаждането лозичката се реже на чеп с две очи. От тях нормално израстват две пръчки. На втората година по-горната се премахва през стария чеп, а долната се оставя на чеп с две очи. На третата година развилите се две пръчки се режат на чепове с по две очи (фиг. 18). През същата година покарват 4 летораста. На четвъртата година се оставят 3-4 чепа, които дават началото на бъдещите рамена. През следващите години при необходимост се формират нови рамена чрез раздвояване на старите, като се използват някои лакомци. Плод се получава обикновено на 3-ата година. Ако лозичките са добре гледани и през първата година развият силни леторасти, на втората година може да се оставят два вместо един чеп. Тогава и плододаването се ускорява с една година.
При формирането на лозите по чашовидната резитба се извършва много внимателно филизене. При него се премахват излишните и с неподходящо разположение леторасти. Чеповете, с които започва формирането на рамената, трябва да бъдат симетрично разположени около стъблото.

Фиг. 18 Формиране на чашковидната резитба до третата година.
Как се поддържа чашовидната резитба?
Резачът започва с премахване на лакомците и всички други ненужни леторасти. След това се изрязват пръчките върху миналогодишните чепове. По правило горната пръчка сепремахва, като се реже през стария чеп, а по-долната се оставя наново на чеп с две очи. По такъв начин не се допуска бързо издигане на рамената и не се нанасят рани под оставения чеп. Този принцип се спазва при всички къси резитби с чепове.
Броят на оставените чепове трябва да бъде съобразен със силата на лозата. Когато лозата се засилва в сравнение с предната година, броят на чеповете се увеличава. Ако рамената са малко на брой, може вместо по един да се оставят на някои рамена по два чепа. В такъв случай двете пръчки върху миналогодишния чеп се режат на чепове. Полученото плодно звено се нарича заешки уши. На следващата година горният чеп се премахва изцяло заедно с двете пръчки на него, а нов чеп се оставя от пръчката на по-долния, като се спазва основният принцип на рязане. Не е целесъобразно да се оставят заешки уши на едно и също рамо всяка година. Обикновено те се редуват на различни рамена.
Как се снишават издигнати рамена при лозата?
С течение на времето рамената се издигат твърде много, макар че резитбата е извършена правилно. Това затруднява загрибването на главините и правилното им поддържане. Поради това се налага издигнатите рамена да се снишават. За тази цел в основата на рамото при филизенето се запазва лакомец с подходящо разположение. При резитбата той се изрязва на едно око, а на следващата година от неговата пръчка се оставя чеп на две очи.
Старото рамо се прерязва с трион над новия чеп. Така започва формирането на ново рамо.
С премахването на старите рамена на главината се нанасят големи рани и се отнемат част от резервните й храни. Ето защо се препоръчва при ежегодните резитби да се отстранява само по едно рамо.
Кога може да се прилага чашовидната резитба?
Чашовидната резитба намира приложение главно при родовитите местни сортове, като Димят, Гъмза, Зарчин, Памид, Мискет червен, Сензо, Широка мелнишка лоза и др. При тях първите очи в основата на пръчката имат добра родовитост и се получават задоволителни добиви. Лозите обикновено се засаждат по-нагъсто – 1,20/1,20 м – и се подпират на единични колове. В някои райони сортовете Памид, Мискет червен и др. спремахва, като се реже през стария чеп, а по-долната се оставя наново на чеп с две очи. По такъв начин не се допуска бързо издигане на рамената и не се нанасят рани под оставения чеп. Този принцип се спазва при всички къси резитби с чепове.
Броят на оставените чепове трябва да бъде съобразен със силата на лозата. Когато лозата се засилва в сравнение с предната година, броят на чеповете се увеличава. Ако рамената са малко на брой, може вместо по един да се оставят на някои рамена по два чепа. В такъв случай двете пръчки върху миналогодишния чеп се режат на чепове. Полученото плодно звено се нарича заешки уши. На следващата година горният чеп се премахва изцяло заедно с двете пръчки на него, а нов чеп се оставя от пръчката на по-долния, като се спазва основният принцип на рязане. Не е целесъобразно да се оставят заешки уши на едно и също рамо всяка година. Обикновено те се редуват на различни рамена.
Защо у нас се наложи резитбата гюйо?
Резитбата Гюйо е била предложена от французина д-р Гюйо, откъдето носи името си. При нея на лозата се оставят чеп с две очи и плодна пръчка с различна дължина – средно 12-14 очи (фиг.19). Нейното плодно звено – чеп и плодна пръчка – влиза в състава на много системи резитби. Ето защо принципите, валидни при резитбата Гюйо, важат и при много други резитби.
В нашата страна оригиналната резитба Гюйо е изменена, като вместо един чеп се оставят два, а понякога и три с по 1-2 очи и една плодна пръчка с 10-12 очи и се нарича подобрен Гюйо. Плодната пръчка осигурява плододаването, а чеповете дават пръчките,необходими за резитбата на следващата година. В сравнение с чашовидната резитба при резитба подобрен Гюйо се получава повече грозде, тъй като се използват най-родовитите пъпки от средната част на пръчката.
Резитбата Гюйо изисква телена конструкция. При нея леторастите се разполагат в една плоскост, правилно разпределени по целия ред. Листата и гроздето се огряват и се проветряват добре и по-малко се нападат от болести в сравнение с лозите, рязани чашовидно. С оставянето на чеп и плодна пръчка, която се извива хоризонтално върху първия ред тел, доста сполучливо се разрешава въпроса за борбата с полярността.

Фиг. 19. Резитба Гюйо
Как се формират лозите по резитбата гюйо?
По оригиналния Гюйо лозите се формират по следния начин: При засаждането на лозичката се реже на чеп с две очи. Покаралите от очите на чепа два летораста през пролетта на втората година се режат, като горният се премахва, а долният се реже на чеп с две очи, от които се развиват две пръчки. През есента на втората година или през пролетта на третата долната пръчка се реже на чеп с две очи, а горната се оставя за плодна пръчка с 10-12 очи. Поддържането на резитбата става, като ежегодно старата плодна пръчка се премахва от основата заедно с всички, намиращи се по нея леторасти. От две пръчки на резервния чеп горната се оставя за плодна, а долната се реже на чеп с две очи (Фиг.20).

Фиг. 20 Формиране на резитба Гюйо.
За да се формира подобрения Гюйо, на третата година се оставя още един чеп от лакомец, срещуположен на първия. При следващите резитби от най-долните пръчки почеловете или от лакомци се оставят 2-3 чепа, а от по-горните се избира плодна пръчка. Така формирани, лозите започват да плододават на третата година. Ако през първата година са се развили силни леторасти, формирането и плододаването може да се ускорят с една година.
При по-слабо родовитите и нискодобивните сортове след 3-ата-4-ата година на силните лози се оставят по две плодни пръчки и 3-4 чепа с по 2 очи (фиг. 21). Тогава резитбата се нарича двоен Гюйо. Оставянето на повече от две плодни пръчки на една лоза не е оправдано – не могат правилно да се разположат, получава се силно зашумване и лозите бързо се изтощават. Ако се установи, че има отслабване на някои лози, те се режат само на една плодна пръчка.

Фиг. 21. Резитба подобрен Гюйо с две плодни пръчки
На какво да се обръща внимание при избора на плодна пръчка и чепове при резитбата гюйо?
От двата летораста на чепа за плодна пръчка се предпочита горният, а по-долният се реже на чеп. По такъв начин се избягва бързото издигане на главината и не се нанасят рани върху рамото при изрязването на старата плодна пръчка. Както много тънките, така и много дебелите пръчки се избягват, защото родовитостта на пъпките им е по-слаба от тази на средно развитите леторасти. Когато няма подходяща пръчка измежду пръчките от чеповете, може да се остави лакомец. При две и повече рамена на главината добре е плодната пръчка да се оставя всяка година на различно рамо.
За чепове се избират по-ниско разположените пръчки по старите чепове или лакомци. Особено внимание се обръща на тяхното местоположение. Те трябва да се оставят от две различни страни на главината. Когато леторастите върху главината са малко, предпочитание са дава на чеповете, а за плодна пръчка се оставя първият добре развит летораст в основата на старата пръчка. На всяко рамо, което искаме да запазим, трябва да се оставя по един чеп. Издигането на рамената при резитбата Гюйо не е желателно.
Как да се съчетае резитбата гюйо със загрибването на лозите?
Загрибването на лозите създава допълнителни трудности при извършването на резитбата Гюйо. Преди всичко налага се резитбата да се извърши в кратки срокове след листопада, за да може загрибването да приключи преди замръзването на почвата. При загрибването и отгрибването на лозите някои плодни пръчки може да се счупят. Ето защо при есенната резитба на всяка лоза се оставя по една резервна плодна пръчка. През пролетта се прави корекция и излишната пръчка се премахва. Известен процент от очите на загрибваните лози изгниват в почвата през зимата, докато лозите, коита са били открити, ако не измръзнат, имат по-добре запазени пъпки. Ето защо правилно е резервната плодна пръчка да не се загрибва, а през пролетта в зависимост от условията на презимуването да се предпочете едната или другата.
При кои сортове се прилага резитбата гюйо?
Резитбата Гюйо може да се прилага успешно при десертните и винените сортове. Необходимо е само тя да се извърши диференцирано съобразно с изискванията на всеки сорт. Тъй като не е възможно да се дадат конкретни указания за всеки отделен случай, ще посочим най-общо изискванията на сортовете. При родовите винени сортове се оставят една плодна пръчка и 2-3 чепа с по 2 очи. Дължината на плодната пръчка при сортовете Димят, Гъмза и Сензо е 9-11 очи, а при Памид, Зарчин, Мавруд, Мискет червен, Широка мелнишка лоза, Юни блан и др. – 11-13 очи. Всяко претоварване на тези сортове с две плодни пръчки води до влошаване качеството на гроздето и изтощаване на лозите. Нискодобивните винени сортове Тамянка, Мискет врачански, Ркацители, Саперави, Каберне Совиньон, Мерло, Гаме ноар, Ризлинг италиански, Мискет Отонел и др. трябва да се режат в зависимост от силата на лозите на една или две плодни пръчки и съответно 2 до 4 чепа. В първия случай плодната пръчка има 13-15 очи, а във втория-12 – 13 очи.
Десертните сортове Мискет тракийски, Кардинал, Мискет дунавски и Царица на лозята са много родовити и трябва да се режат само с една плодна пръчка на 12-13 очи и 2 чепа с по 2 очи. На останалите десертни сортове – Болгар, Италия, Чауш, Плевен, Мискет хамбургски, Перл дьо Ксаба и др. – в зависимост от силата на лозите се оставя една плодна пръчка с 16-18 очи или две с по 12-14 очи и съответен брой чепове.
Дадените указания са само ориентировъчни. При резитбата на всяка лоза трябва да се съобразяваме със силата й, за да се избегне несъответствието между броя на оставените очи и възможностите на главината. Особено внимателни трябва да бъдем към родовитите сортове. Ако е необходимо, с филизенето при тях се премахват и плодни леторасти.
Познати ли са други резитби, близки до резитбата гюйо?
Плодното звено на оригиналния Гюйо – чеп и плодна пръчка – влиза в състава иа твърде много резитби: Карант (фиг. 22), Казнав (фиг. 23). Фаже, ветриловидна, някои осмовидни и т.н. Различията от Гюйо са главно в дължината и в броя на плодните звена, тяхното разположение, със или без стъбло, но принципите на резитбата остават същите, както при Гюйо.

Фиг. 22. Резитба Карант

Фиг. 23. Резитба Казнав
Какви грешки се допускат при резитбата гюйо?
При резитбата Гюйо лозарите допускат и някои грешки. Най-често те произтичат от желанието да се осигури висок добив през годината, без да се държи сметка как това ще се отрази върху развитието на лозата и добивите през следващите години. Така например на лозата се оставят плодни пръчки без чепове. В такъв случай от основата на главината може да не се развият леторастите и лозата се деформира. Лозата може да се остави една година без плодна пръчка, но не и без чепове. При явно отслабване на растежа на леторастите също се налага лозата да се реже само на чепове. Много дългите плодни пръчки, над 18 очи, също не са желателни. Тогава обикновено се развиват пъпките около извивката и върха на плодната пръчка, а пъпките по средата не покарват. По-добре е да се оставят две по-къси, отколкото една много дълга плодна пръчка.
Коя резитба се нарича кордон роая?
При резитбата Роая на лозата се формират стъбло, високо 50 – 60 см, и едностранен хоризонтален кордон, който достига до съседната лоза. Върху кордон – през интервали от 15-20 см се формират малки рамена, върху които ежегодно при резитбата се оставя по един чеп на две очи. По същество това е къса резитба, чеповете при която са разположени в една плоскост и запълват цялото пространство между двете съседни главини. Названието си е получила от френското село Роая, където е била въведена за първи път. Разстоянията на засаждане са общоприетите- 1,50/1,30 м (фиг. 24).
Резитбата Роая изисква обезателно телена конструкция. Върху първия тел, който е по-дебел, се прикрепва хоризонталният кордон, а леторастите се привързват към втория и третия тел. Формираните по тази резитба лози имат много висока родовитост. Проветряването и огряването на листата и гроздовете са много добри и се получават високи добиви и качествена продукция. Може да се прилага в райони, кьдето лозята не се загрибват, а при студоустойчивите сортове и там, където опасността от измръзване не е голяма.

Фиг. 24. Резитба кордон Роая
Как се формира резитбата кордон роая?
През първата и втората година лозите се режат на чеп с две очи. На третата година по-слабата пръчка се премахва, а по-силната се запазва, като се извива и се полага хоризонтално на първия тел. Тя се изрязва на дължина 6-7 очи след извивката.

Фиг. 25. Формиране на кордон Роая
При извиването, половината пъпки остават от долната страна на пръчката, а другата половина – отгоре, но крайната пъпка е винаги долна. След покарването на очите всички леторасти от основата до мястото на извивката и тези от долната страна по хоризонталната част на пръчката се премахват. Запазват се само леторастите от горната страна, подредени през един, и крайният летораст, който ще послужи за продължител. На четвъртата година пръчките от горната страна се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят на кордона – на 6-7 очи (фиг. 25). При филизенето се прореждат леторастите върху продължителя и ако е необходимо, оставя се нов продължител на кордона, така че той да достигне до съседната лоза. Този начин на постепенно формиране на кордона в продължение на 2 или 3 години намира приложение при асмовидните и другите формировки, при които се използва кордон. Предимството му е, че върху късия продължител покарват всички пъпки и може да се оставят чепове на желаните разстояния. Ако се оставят дълги пръчки за продължители, средните пъпки не се развиват и кордонът се оголва.
Как се поддържа резитбата кордон роая?
Оформеният кордон Роая се поддържа сравнително лесно. При резитбата се премахва пръчката, покарала от горното око на чепа, а долната се реже на чеп с 2 очи, както при чашовидната резитба. Нужно е рамената по кордона да се поддържат на еднаква височина, т.е. да има равновесие между тях. Когато някое рамо се издигне доста, трябва да се сниши, като се използва лакомец в основата му.
През първата година лакомецът се реже на чеп с едно око, а на следващата година покаралата пръчка се реже на две очи и старото рамо се премахва. Когато кордонът измръзне или бъде унищожен по някаква друга причина, той може да се възстанови с плодна пръчка, излязла от основата му. Ако такава не покара, главината пропада.
Какво представлява двустранният кордон?
При двустранния кордон вместо един, на лозата се формират два срещуположни кордона, с дължина половин разстояние можду лозите. Кордоните се разполагат хоризонтално от двете страни на стъблото, което е високо 60-80 см (до първия тел). Върху кордоните през интервал от 15-20 см се намират малки рамена с чепове на 2 очи (фиг.26)

Фиг. 26. Резитба двустранен кордон
По същество, двустранният кордон е близък до кордон Роая. ‘Гой има всички негови предимства – висока родовитост на пъпките в основата на пръчките, равномерно разположение на леторастите и гроздовете по телената конструкция, но го превъзхожда по това, че лозите са балансирани по-добре, тъй като от двете страни на стъблото има кордон. Разстоянията на засаждане не бива да бъдат под 1,70/1,30 м.
Телената конструкция е с три реда тел, от които първият с с дебелина 3 мм и е на височината на стъблото. Върху него се полагат кордоните или се привързват плодните пръчки. Останалите два реда с дебелина 1,8-2,0 мм се поставят на разстояние през 35 – 40 см. Те може да бъдат и двойни и тогава леторастите се промушват между тях.
Как се формира двустранният кордон?
Двустранният кордон може да се формира по два начина – на зелено и на зряло.

Фиг. 27 . Формиране на двустранен кордон на зелено:
а. прищипване на леторастите / б. повеждане на колтуците по носещия тел / в. лозата след резитбата на 3-ата година
Формиране на зелено.
През първата и през втората година от засаждането лозичката се реже на чеп с 2 очи. При филизенето на втората година се запазват два летораста. Когато достигнат до първия тел, те се прищипват на 8 – 10 см под него.

Фиг. 28. Формиране на двустранен кордон на зряло:
а – лозата в края на 2-та година; б – резитба на 3-та година; в – резитба на 4-та година
Развиват се колтуци, от които се запазват само по два под мястото на прищипването, а останалите своевременно се премахват. Добре е запазените колтуци да се положат хоризонтално по носещия тел (фиг. 27). На третата година по-слабата пръчка се премахва. Двата колтука на по-силната пръчка се изрязват на по 6-7 очи и с тях започва формирането на бъдещите кордони. Извършва се неколкократно филизене на леторастите в основата на главината и по вертикалната част на стъблото.
На четвъртата година при необходимост кордоните се удължават, като за продължители се използват двете крайни пръчки. С останалите започва формирането на бъдещите плодни звена с чепове, оставени на подходящо разстояние.
Формиране на зряло.
През първата и през втората година лозичката се реже на чеп с 2 очи. През втората година се запазват само два летораста, но те не се прищипват, а се оставят свободно да растат. На третата година двете пръчки се извиват срещуположно върху първия тел и се изрязват на дължина 6 – 7 очи след извивките. С филизенето леторастите по хоризонталната част на пръчката се прореждат през един, а на вертикалната част се премахват всички развили се пъпки. На всяка пръчка обезателно се запазва първият летораст под извивката от външната й страна. На четвъртата година по-слабото стъбло се премахва от основата. Пръчките на другото се режат на чепове с по 2 очи. Леторастът под извивката се полага хоризонтално в обратната посока за формиране на втория кордон и се изрязва на 6-7 очи. По-нататък дооформяието и резитбата на лозите се извършва по познатите ни начини (фиг. 28).
Желателно е през първите години на всяка лоза да се постави по едно колче за предпазване на младите стъбла от изкривяване. Плододаването на лозите, формирани по дватаначина, започва на третата година. За предпочитане обаче е първият начин, защото се получават еднакво развити кордони. Поддържането на резитбата става, като ежегодно на рамената по кордоните се оставят чепове на 2 очи.
В места, където има опасност от измръзване на лозите, през първите години в основата на стъблото се поддържа един чеп на 1-2 очи, който се загрибва.
Представлява ли интерес за лозарите двустранният кордон?
Двустранният кордон може да се използва у нас в районите, в които лозята не се загрибват. Там, където опасността от измръзване не е голяма, той също може да се прилага при по-студоустойчивите сортове. Двустранният кордон има сериозни предимства през останалите резитби. Родовитостта на основните пъпки при него се повишава чувствително. Вегетативната маса е отдалечена от почвата, проветряването на лозите е много добро и опасността от слана, мана и сиво гниене е по-малка. Правилното разположение на леторастите по телената конструкция осигурява високо качество на гроздето. Сега към тази формировка се проявява голям интерес. Много от съществуващите насаждения се трансформират в полувисоки.

Фиг.29. Резитба полувисок двоен Гюйо
При силно родовитите сортове – Димят, Гъмза, Памид, Юни блан и др., формирани по тази система, се предпочита резитба само на чепове. Нискодобивните сортове обаче трябва да се донатоварват с по 1-2 стрелки на всеки кордон.
За десертните сортове с добра родовитост на пъпките в основата на пръчките, като Кардинал, Мискет плевенски, Царица на лозята, Мискет тракийски и др., се препоръчва двустранен кордон с височина на стъблото 80 см и плодни звена само чепове или чепове и стрелки. При сортовете Болгар, Плевен, Италия и др., които имат по-ниска родовитост на приосновните пъпки, по-целесъобразно е на височината на стъблото да се формира единичен или двоен полувисок Гюйо (фиг. 29).
Може ли да се премине от резитбата гюйо към двустранен кордон?
Преминаването от резитба Гюйо към двустранен кордон става сравнително лесно, без да се губи реколтата нито една година. За тази цел се избират две добре развити пръчки (може и лакомци) на лозата, разположени по възможност в центъра на главината. Старата плодна пръчка и чеповете се премахват, като се оставя само един чеп в основата на главината с 1-2 очи. Двете пръчки се извиват срещуположно върху първия тел и се съкращават на 6-7 очи след извивката. При филизенето се отстраняват всички лстораети по вертикалната част на пръчките, но първият летораст под извивката от външната й страна се запазва. На втората година по-слабата плодна пръчка се премахва от основата, а на другата – леторастите се прореждат и изрязват на чепове. Леторастът под извивката се полага хоризонтално в обратната посока и се изрязва на 6-7 очи. По-нататък лозите се дооформят по познатите вече начини (Фиг.28). Формирането на друстранен кордон може да се ускори с една година, като се използва старата плодна пръчка. Това е възможно само ако тя е равномерно гарнирана с леторасти и под извивката от външната й страна има един добре развит летораст. Старата плодна пръчка тогава се съкращава на половин разстояние между лозите. Пръчките по нея се прореждат и се изрязват на чепове, а пръчката под извивката се полага хоризонтално в обратната посока за формиране на другата страна на кордона.
Трансформирането на лозите от резитбата Гюйо в двустранен кордон не изисква нова телена конструкция. Необходимо е само да се укрепи най-долният тел, за да не провисва. По такъв начин без особени разходи и без загуба на реколтата може да се премине към една много по-рационална резитба.
Какво представлява формировката двуетажен кордон?
За формировката двуетажен кордон е характерно това, че лозите в реда се формират на две различни височини. Първият етаж е на височина 60-70 см от почвата, а вторият – на 1,20-1,30 м. Всяка лоза представлява двустранен кордон, който достига до стъблата на съседните лози. Обикновено лозите в реда се засаждат по – нагъсто – около 1,0 м. Първата лоза се формира на височина 0,60 м, втората – на 1,20 м, третата – отново на 0,60 м и т.н. през една (фиг.30). Телената конструкция е с по-високи колове – около 2,0 м над повърхността на земята – и поне с 5-6 реда телове. Формирането на лозите и поддържането на резитбата стават по начините описани при двустранния кордон.
Двуетажният кордон може да се формира също, като на всяка лоза се оставят по две стъбла и от тях се създават кордони на посочените две височини. При този начин на формиране на етажните кордони обаче се проявява вредното действие на полярността. За получаването на прави стъбла през периода на формирането на лозите се поставят колчета.

Фиг.30 Двуетажен кордон
Кога може да се прилага двуетажен кордон?
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътеки. Той е подходящ за оформяне на алеи, особено ако се съчетаят сортове с различен цвят на гроздето. При двуетажния кордон се постига по-голямо уплътняване на предоставеното на лозите пространство във вертикално отношение. Тя представлява известен интерес и за промишленото лозарство, когато лозите са засадени на разстояние 3 м между редовете. Резитбата се извършва на чепове с 1-2 очи, понеже родовитостта на пъпките в основата на пръчките е повишена. Само при нискодобивните сортове може да се оставят и стрелки, които се поддържат по принципа на резитбата Гюйо.
Какво представляват кордоните томри?
Кордоните Томри носят името си от френското село Томри, намиращо се в околностите на Париж. Лозите при тази формировка се засаждат от южната страна на стени, високи 3 м. На стената са опънати през 25 см редове тел. Разстоянието между лозите е 50 см. При хоризонталния кордон Томри се формират 4- до 5-етажни кордона през 50 см, като всяка лоза представлява един двустранен кордон (фиг. 31). Резитбата е къса на чепове с по 2 очи. Ако кордоните се издигнат вертикално, тогава формировката се нарича вертикален кордон. Плодните звена се разполагат алтернативно през 25 см едно от друго. Формирането и поддържането на лозите са както при двустранния кордон.

Фиг. 31 Кордон Томри
Защо в промишлените лозя се преминава към високостъблените формировки?
Високостъблените формировки са познати отдавна в някои средноазиатски републики на Съветския съюз, в Италия, в САЩ (Калифорния) и другаде. През последното десетилетие те се въвеждат масово в много лозарски страни и на тях се гледа като на по-нова и по-прогресивна форма за отглеждане на лозовата култура. Известни са голям брой високостъблени формировки. Характерно за всички обаче е наличността на стъбло, високо най-често от 1 до 2 м, и по-широките междуредия, при които се засаждат лозите – средно 3 до 3,60 м (фиг. 32).
Интересът към високостъбленото лозарство се обуславя главно от икономически съображения. С увеличаване на междуредовите разстояния и намаляване броя на растенията на единица площ се създават по-добри условия за механизиране на производствените процеси, по рационално се използва наличната техника и се намалява разходът на ръчен труд. Създават се действително възможности за въвеждане иа промишлени технологии в лозарството. Загрибването и отгрибването, връзването и кършенето на зелените леторасти отпадат напълно. Става възможно да се механизира и обработката на почвата в реда с отклоняващи се секции. Един работник може да отглежда от 70 до 100 дка лозя, но без гроздобера. Тъй като добивите от декар не се намаляват, произведеното грозде е със значително по-ниска себестойност.

Фиг. 32. Високостъблени лози
Какво трябва да се спазва при създаване на високостъблени формировки?
Високостъблените формировки изискват по-широки междуредови разстояния – от 3,0 до 3,60 м. Разстоянието между лозите в реда не бива да бъде под 1,20 м. С оглед на формировката се изменя в телената конструкция. Височината на коловете при вертикалните шпалири е 1,7-1,8 м над повърхността на почвата. Основният тел е на височината на стъблото. Над него има 1-2 реда двойни телове, между които се промушват леторастите.
Основен проблем при създаването на високостъблени лози у нас е да се изберат подходящи райони и места, където лозите не са изложени на голяма опасност от измръзване. Предпочитат се изложения с добър въздушен дренаж, където рисковете от измръзване са по-малки. При засаждането се използват само доброкачествени лозички, за да се осигурят добро прихващане и силен растеж на лозите през първите години. Празните места своевременно се попълват.
През периода на формирането за младите лози се полагат много грижи. На всяка лоза се поставя колче за предпазване на младото стъбло от изкривяване. Предпочита се формирането на рамената да започва със зелените леторасти, като се използват и колтуци. Извивката на кордоните започва 10-15 см под нивото на основния тел. Широко се прилагат филизенето и прищипването. Излишните колтуци се премахват на зелено. Целта е да се получат стъбла и кордони без рани по тях. В райони, където има опасност от измръзване, в основата на главината се поддържа чеп на 1-2 очи.
Какво представлява формировката мозер?
Формировката Мозер носи името на австриеца Л. Мозер, който широко я прилага в стопанството си. Тя представлява двустранен кордон със стъбло, високо 120 см. На височината на стъблото се намира основният (носещ) тел, а над него още два реда двойни телове. В нашата страна сега се внедрява т.нар. видоизменен Мозер (фиг.33). Той е също двустранен кордон, но с височина на стъблото 130 см. Носещият тел е дебел 4 мм и към него се привързват кордоните. На 30 см над него следва една двойка телове с дебелина 2 мм. Плодните звена, по 3-4 на всеки кордон, се състоят от редуващи се единични чепове и чеп със стрелка на 5-7 очи, а при нискодобивните сортове – чеп и пръчка с 10-12 очи, която може и да се привързва.

Фиг. 33. Формировка видоизменен Мозер
При растежа на леторастите една част от тях сами се промушват или се захващат с мустаците си за двойката телове, а останалите (около 2/3) провисват свободно в междуредията от двете страни иа реда. По такъв начин се получава дървовидно разположение на лозите и максимално използване иа слънчевата енергия. Тази формировка е подходящаза винени сортове с по-слаб растеж като Ризлинг италиански, Мискет Отонел и особено за сортовете с праворастящи леторасти, като Памид, Ркацители, Мискет червен и др. Подходяща е също за ветровити райони и за сортове, които изискват резитба само с чепове – Димят, Гъмза и Юни блан.
За кои сортове е подходяща формировката фаже?
При формировката Фаже на лозите се формира стъбло, високо 1,20-1,30 м, без кордони. На стъблото се оставят две плодни пръчки, които се извиват встрани под ъгъл 45 градуса и върховете им се привързват за тел, поставен на 30 см под нивото на височината на стъблото (фиг.34). Вследствие на извиването на плодната пръчка първите 1-2 леторасти в основата се развиват силно. При следващата резитба старата плодна пръчка са премахва, а за нова пръчка се оставя първият летораст в основата на старата. Формировката Фаже е подходяща за по-нискодобивни сортове с малки гроздове. Тя позволява да се натоварят лозите с повече очи и да се използват по-родовитите пъпки от средната част на пръчката.

Фиг. 34. Формировка Фаже
Кои са предимствата на формировката омбрела?
При формировката Омбрела се оставя по-високо стъбло, отколкото при разгледаните дотук високостъблени формировки – от 1,50 до 1,80 м, но обикновено 1,60 м. Подпорната конструкция при нея е опростена – на нивото на стъблата има един ред тел, дебел 5 мм. Над основния тел няма никакви други телове за зелените леторасти. На върха на стъблата се формира двустранен кордон. Плодните звена са подобни на тези при видоизменения Мозер. Подходяща е за сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Букет, Шардоне и др. Не се препоръчва за райони със силни ветрове. Нейните предимства са в простотата на телената конструкция и големите възможности за намаляване на ръчния труд, включително и за снемането на лозовите пръчки след резитбата. Засега формировката Омбрела се смята за икономически най-изгодна. (фиг. 35)

Фиг.35 Формировка Омбрела
Какво представлява формировката веранда?
Формировката Веранда се използва в някои южни страни при десертните сортове. Конструкцията й е стреховидна, обърната на юг. Вертикалната част е висока 1,5 м, а стреховидната е широка до 2 м и е под ъгъл 120-130°. Върху нея са опънати 5-6 реда тел. Стъблото на лозите е високо 1,5 м и завършва с двустранен кордон. Върху кордона се оставят чепове с по 2 очи или чепове и къси плодни пръчки. Зелените леторасти се разполагат върху стреховидиата част. Лозите се засаждат на 1,5 м в реда, а между редовете – на 3 – 3,5 м (фиг. 36).

Фиг.36 Формировка Веранда.
Подходяща ли е за лозите в дворовете формировката пергола тендоне?
Формлровката Пергола Тендоне се използва в някои райони на Италия и Испания при десертните сортове. При нея конструкцията е хоризонтална, с височина 2 м, подобна на нашите хоризонтални асми. Теловете се опъват в две перпендикулярни посоки през 40-50 см така, че се образува мрежа от квадрати. Лозите се засаждат в квадрат 3×3 м. Височината на стъблото е 2 м (фиг. 37).

Фиг.37. Формировка Пергола Тендоне
При резитбата се оставят 3-4 плодни пръчки, които се разполагат лъчеобразно (срещуположно). С течение на времето на върха на стъблото се формират 3-4 рамена, върху които се поддържа резитбата (фиг.38).

Фиг.38 Пергола Тендоне гледана отгоре.
Тази формировка е подходяща за дворно отглеждане на лозите. При нея добивите са високи и мястото под лозите може да се използва за отглеждане на други култури, които търпят засенчване и не създават трудности по отглеждането на лозите. В сравнение с формировката Веранда обаче гроздето е по-засенчено. Затова някои лозари предпочитат двускатната пергола (фиг. 39).

Фиг.39 Двускатна пергола.
Кои са по-важните особености на асмовидните формировки?
Асмовидиите формировки са типични за дворното лозарство. Характерно за тях е, че на лозите се формират стъбла, високи до 2-3 м, а плодните звена и цялата вегетативна маса заедно с гроздето се разполагат върху специални скелети. Мястото под асмите остава свободно и може да се използва за отглеждане на други култури. Родовитостта на всички сортове при асмовидно отглеждане се повишава. При умело направляване растежа на лозите може да се създадат мощни растения с обилно плододаване. Когато се полагат добри грижи за тях, достатъчни са 3 – 4 асми в двора, за да се осигури предостатъчно грозде за едно семейство.
Асмовидно отглежданите лози почти не се засягат от сланите, а наличността на високи стъбла и дълги кордони ги прави по-устойчиви на студ. Те се опазват сравнително по-лесно от маната, гроздето им се проветрява добре и страда по-малко от сивото гниене. Асмите обаче се нападат силно от оидиум. За да узрява добре гроздето им, трябва винаги да се засаждат на топли, добре огрявани от слънцето места в двора.
Каква форма може да се придаде на асмите?
Като лиановидно растение лозата може свободно да се направлява и да се създават най-разнообразни красиви форми. Тя може да обвива беседки и балкони, да покрива тераси и стобори, да създава засенчени алеи, да украсява входове на сгради и т.н. (фиг. 40). По такъв начин лозата се използва едновременно за получаване на вкусен плод и за украса като декоративно растение. Когато главното предназначение на асмите е производството на грозде, те се отглеждат върху скеле, което може да бъде хоризонтално или наклонено, но така че южната страна да бъде по-висока, за да се огрява гроздето (фиг. 41).
Ако лозите ще се използват и за декоративна цел, височината на стъблата и броят, разположението и дължината на кордоните се определят от конкретната цел, която сме си поставили – покриване на беседка или алея, украса на жилище, балкон и т.н. (фиг. 42). Във всички случаи е необходимо да се осигури добро прикрепване на стъблата, кордоните и плодните звена (плодните пръчки). Зелените леторасти може да се привързват, но в повечето случаи се оставят свободни.
Как се формират асмите?
При засаждането лозичката се реже на чеп с две очи. Филизене и колтучене през първата година не се прилагат. На втората година лозата се реже пак на чеп с две очи. При филизенето се запазват само два по-силни летораста. Единият от тях е резервен. Двата летораста редовно се привързват на висок кол и се колтучат. Целта е да се получат пръчки, дълги над 2 м. На третата година по-слабата пръчка се отстранява, а силната се изрязва на 6 до 8 очи над височината на скелето, като върхът й се извива и се привързва върху хоризонтално скеле. Всички леторасти по вертикалната част на пръчката (стъблото) се филизят, а леторастите по хоризонталната част (кордона) се прореждат през един, като крайният ще послужи за продължител на кордона. На четвъртата година пръчките по кордона се режат на чепове с по 2 очи, а продължителят – на 6 до 8 очи. Леторастите по него също се прореждат и ако е необходимо, се оставя пак продължител, докато кордонът достигне края на чардака (скелето).
По такъв начин на лозата се формира един кордон с чепове, а по-късно и рамена върху кордона. Когато лозите са засадени на по-големи разстояния в реда, 1,50 м и повече, може да се формират два или повече кордони на всяка лоза. Ако лозите не се развиват буйно, вместо кордон на върха на стъблото се формират 1-2 малки рамена, върху които се създават по едно плодно звено с чеп и плодна пръчка (по типа Гюйо).

Фиг.40. Конструкция за покриване на алеи с лози.

Фиг.41. Стреховидна конструкция за асми открита на юг

Фиг.42. Лоза, отглеждана с декоративна цел
Как да се режат асмите?
След формирането резитбата на асмите е сравнително лесна. Върху кордоните през интервал от 20 – 25 см се създават малки рамена. На тях ежегодно се оставят чепове на 2 очи от долната пръчка, а горната се премахва през горния чеп, т.е. резитба по типа Роая. При сортове с ниска родовитост на основните пъпки (Болгар, Италия и др.) на някои от рамената наред с чепа се оставя и къса плодна пръчка на 8 – 10 очи, която се извива встрани от кордона и се привързва към склелето (Фиг. 43). При следващата резитба плодната пръчка се снема, както при резитбата Гюйо, а нова плодна пръчка се оставя на друго рамо. Броят на пръчките зависи от силата на асмата. Когато лозите са оформени без кордони, а само с 1 – 2 къси рамена, резитбата им се поддържа по типа Гюйо.

Фиг. 43. Резитба на асми: а. на чепове / б. с къси плодни пръчки / в. по типа Гюйо
Какви грешки се допускат при формирането и резитбата на асмите?
При формирането на асмите често се допуска оголване на кордоните, което е нежелателно. Причина за това оставянето на дълги продължители при създаването на кордоните. Когато се остави дълга пръчкка, развиват се само пъпките към върха на пръчката, а пъпките в средната част не покарват. За да се избегне оголването, пръчката за продължител на кордона трябва да бъде по-къса, до 6-8 очи.
В много случаи броят на кордоните на една асма е неоправдано голям. Върху скелето се създава гъста мрежа от кордони. Причината за това вредно явление е, че не се поддържа правилно възприетата резитба с къси плодни пръчки. Както при резитбата Гюйо, старите пръчки трябва да се премахват ежегодно, а не да се създават нови плодни звена по тях. Трябва да се следи също рамената да не се разрастват много, а навреме да се подмладяват.
Кои формировки и системи резитби са по – подходящи за лозята, отглеждани в дворовете?

Описаните дотук формировки и системи на рязане представляват само част от резитбите, които се срещат при лозата. От голямото разнообразие на резитби лозарят се стреми да избере най-рационалната, която ще даде най-добри стопански резултати.
Изискванията, които се предявяват при избора на формировката за лозите, отглеждани в дворовете и вилните места, се различават съществено от изискванията към формировките за промишлените лозя. Отглеждането на лозите в дворовете, е по-скоро едно приятно занимание и всички операции тук се извършват ръчно, докато в промишлените насаждения стремежът е да се достигне максимално механизиране на производствените процеси.
При комплексно лозово насаждение резитбата Гюйо е подходяща за районите, където лозите обезателно се загрибват през зимата. Там, където старите лозя не се загрибват, за предпочитане е формировката полувисок двустранен кордон с височина на стъблото 70-80 см. Когато става въпрос за един ред лози покрай огради, постройки, окрайнината на дворното място и т.н. може да се използва някоя от високостъблените формировки. В тези случаи при десертните сортове предпочитание трябва да се даде на формировката Веранда. Ако се отнася за винен сорт, може да се използва формировката видоизменен Мозер. За оформяне на пътни алеи много подходящ е двустранният кордон. За пристенно отглеждане, покриване на тунели и други подобни подходящи са многоетажните кордони.
Кога е най-добре да се режат лозите?
Установено е, че времето на резитба оказва влияние върху силата на лозите и върху плододаването. С ранната есенна резитба растението се лишава преждевременно от листната си маса. Оттокът на хранителните вещества от пръчките към старите части на главината и корените още не е завършил. Поради това при ежегодна ранна резитба лозите отслабват и добивът намалява. Неблагоприятно влияние върху лозите оказва и късната пролетна резитба след напълването на очите. Най-добре е резитбата да се извършва късно през есента след листопада или рано напролет преди сокодвижението.
Когато лозите се режат по резитбата Гюйо и се загрибват, резитбата трябва да се извършва винаги през есента. Асмите, полувисоките и високите формировки и въобще всички лозя, които не се загрибват, се режат в края на зимата и началото на пролетта, след преминаването на силните студове. Нерязаните лози по-добре издържат на зимните студове.
Какви инструменти са необходими при резитбата?
В миналото при резитбата на лозята резачите са използвали главно косер и завана, които и досега се използват в Пазарджишко, Сунгурларско и другаде. Сега се реже предимно с лозарската ножица тип „Кунде“. С нея се работи бързо и удобно. Тя се състоиот едно тъпо острие и едно режещо във вид на дъга. Дъгообразната форма на режещото острие позволява да се извършват гладки отрези и да се изразходва по-малко енергия. При работа резачът заема подходящо място, откъдето може да изреже цялата лоза, без да обикаля около нея. Режещото острие на ножицата се поставя винаги откъм главината. Дебелите рамена, сухите части и др. се режат с лозарско триоиче, дълго около 25 см
Какво трябва да се спазва при направата на отрезите?
С резитбата ежегодно се нанасят рани, които дават отражение върху нейното състояние и дълговечност. Необходимо е отрезите да се правят тека, че да се намалят до минимум наблагоприятните последици от раните. Едногодишните пръчки, които ще се премахват се изрязват до основата, без да се наранява старата дървесина. Отрезът трябва да бъде перпендикулярен на оста на пръчката, защото тогава раната е най-малка. Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плодни пръчки, излишните рамена, сухите части и т.н.
При пролетна резитба отрезите на чеповете се правят на 1,5-2 см над горното око с наклон, обратен на окото. Така се избягва мокренето на горното око от сока, който изтича при плача. При есенна резитба отрезът на чепа се прави над диафрагмата на третото око, така че окото да се премахне. Диафрагмата пречи на водата да прониква в чепа и да причини загниването му. Освен това при резитбата трябва да се внимава раните да се нанасят само от горната страна на рамото, а долната да се запази здрава.

Съвети:
1. Как засадих нова лозичка под старите асми и как я опазих от студа :
В пластмасова бутилка от 10литра, насипах подходяща пръст -добре преврял оборски тор и наносна тиня от реката, напълних бутилката до две трети от обема и, поставих лозичката с изрязани корени до 6-7см. Разпределих ги добре и ги засипах с пръст до горе на отрязаната бутилка. Това беше някъде в началото на март. Сетне я поставих в топла стая, като тази част над почвоата на лозичката я замазах с някаква замазка та да не засъхва. След време изкараха леторасчета и когато корените доближиха дъното на бутилката, (виждат се отстрани през прозрачната пластмаса, защото те растат покрай стената), я засадих в голяма добре наторена яма под старата асма. По време на засаждането тя имаше около 60см. Летораст, а пъпките на асмата едва бяха напъпили и преди да я засенчат тя почна да дърпа нагоре. Тази лоза тогава изкара един метър над скелето, което е 3м.Есента след листопада я прекроих на 3м, наденах и един гумен маркуч цол и четвърт, забих здраво до нея една тръба и я завързах за тръбата, след което маркуча го напълних с жито, а отгоре сложих пластмосова чашка за капак замотана с тиксо. Долната част я затрупах с пръст .Напролет се наложи да разцепя долната част на маркуча, защото житото бе поело влага от почвата, бе набъбнало и се запресовало в маркуча, но пък си заслужаваше труда защото леторасттеи изкараха на 3м. и веднага си заеха мястото на скелето та даже и грозде брах.
В магазините се предлагат спечиални изолациани тръби за водопроводи, които биха заместили дори по-успешно горепосочения маркуч.

2. Засадената млада лозичка поливаш веднъж седмично и оставяш два от най-силните леторасти да растат. Трябва да ги превържеш, че през май има силни ветрове и може да се прекършат.
Изчакваш да видиш кой ще се развие по-буйно и премахваш по-слабия, за да остане само един. Режеш го до „чуканчето“.

3. Бързо плододаване на асми:
Правя дупка със свредел с диаметър около 150 мм.на дълбочина около 50 см.в зависимост от лозичката, която ще засаждам. Поставям пластмасова тръба с диаметър 30-50мм. до дъното и стърчаща над терена поне 30 см. Засаждам лозата и засипвам. По време на вегетацията поливам често през фуниика с лейка. Ако водата не се поема, леко придърпвам тръбата нагоре. На два пъти подхравам с амониева селитра разтворена в поливната вода. Последно подхранване не по-късно от началото на август. През това време лозата се качва горе на конструкцията и се развива хоризонтално, като достига до 4-5 метра. В началото оставям два летораста, но по-късно премахвам по слабия, като култуча непрекъснато. На втората година режа на 4-5 пъпки.от тях и получам няколко килограма грозде.

4. Пръскане на лозите:
Има сортове, които не се пръскат, но за тези, които имат нужда от това се препоръчва пръскането да започне още с появата на първите леторасти и да се ползват препаратите на BAYER по тяхната схема за пръскане на лозя.
5. Предпазване от оци, пчели и птици.
Един от начините е с пръскане с отвари и препарати.
Препарата е Актара, ако него го няма, че все измислят някакви норми от Евро съюза, попитайте за негов аналог в агро аптеката. Пръскането се прави при появата на осите, още в началото на зреенето на гроздовете. Трябва да обърнете внимание на карантинния срок и да се съобразите с него, такаче да предпазва гроздето през целия период на зреене, а и не да се налага да отлаожите гроздобера поради не изтичането му. След изтичане на карантинния срок, осите и косовете се връщат, а препарата не е скъп.
Може да се направи отвара от лайка или черен чай като се сварят две-три пакетчета чай в два три литра вода . Колкото е по-концентриран, толкова ефекта е по-добър. Деиства обае за два-три дни и трябва пак да се пръска. Осите не умират от това, но не понасят миризмата.
Капаните са пластмасови бутилки от около два литра, срязани по линията на конусната част, която се обръща и захлюпва върху отрязаната бутилка. Пробиват се дупчици през двете части и се връзва конец или тел, като дръжка на кошничка, с която се закачат по конструкцията. Може да се оформят и още два-три отвора за влизане в капана отстрани на бутилката. За целта се прави процеп на кръст на мястото, на което искаме да оформим вход. От по-малка пластмасова бутилка ит 1л отрязваме само конусната част и вкарваме гърлото в направения на кръст процеп, естествено над нивото на течността. Няколко такива капана спестяват много главоболия с вредителите. Влизат освен оси, мухи, пеперуди и стършели. В тези капани пчели не влизат.

Позва се атрактант, който може да се закупи от някои зоо магазини или се замества със мед,захарен сироп, лимоада, месо, добавя се и малко оцет. Периодично се почиства и допълва.
Статията е събрана от ivodoc, като обединява подбрани, редактирани и допълнени материали от различни източници в интернет пространството.