ПОЛЕЗЕН ЛИ Е МАРГАРИНЪТ И ЗАЩО ДА НЕ ГО ЯДЕМ.

 Намазваш филийка с маргарин, изяждаш я и хоп, поздравления: ти си поел нужната доза от фибри и „можеш да забравиш за диетите!“  Това се опитват да ни убедят проиводителите на един не безизвестен маргарин.

 Наистина ли той е полезен и по-добър от маслото?  Допринася ли той за нашето здраве?  Това са отговори на които сами трябва да си отговорим.  Нека първо проследим производствения процес наречен хидрогениране (всъщност създаден от Procter & Gamble с цел производство на сапуни).
  
   Първо, олиото или другата използвана зеленчукова мазнина е течна.  За да се превърне в твърда маса продукта се загрява до много висока температура под налягане.  След това се вкарва водород (hydrogen) в сместа при наличието на никел /и алуминий, като катализатори.  Водородните молекули се свързват с въглеродните и ТАДАМ! вече имаме твърда маслена маса наречена маргарин…Или по скоро ако тъмната, лошо миришеща маслена смес е това което наричаме маргарин.  За да се стигне до маргарина, който познаваме се преминава през процес на избелване (много подобен на избелването на прането), оцветяване, прибавяне на консерванти,  парфюмиране и понякога добавяне на витамини.  Така вече имаме познатия продукт който мажем на филийки на децата.
  
   Какъв е проблема?  Всъщност има четири главни проблема.

   Първо, жестокото загряване и последваща обработка на олиото разрушава всички витамини и минерали, променя състава на протеините.

   Второ, жизненоважните мастни киселини (Essential Fatty Acids)са променени а понякога дори превърнати в антагонистични съставки, т.е. вместо полезни са станали вредни.  Д-р Hugh Sinclair, завеждащ лабораторията за хранене на човека в Университета Оксфорд, е открил че липсата на тези мастни киселини: „допринася за нервни заболявания, сърдечни заболявания, артеросклероза, кожни заболявания…артрит и рак“ (Drug Trade News).  

   Трето, получената субстанция е неразпозната от тялото, следователно се третира като чужд обект и количеството което не се изхвърли се отделя в мастните клетки.  Единствения ефект от тази мазнина, настрана от лошото здраве, е увеличаването на мастната маса.

   Четвъртият, според мен най-голям проблем, е наличието на  никел  в процеса на проиводството.  За съжаление, никела остава в маргарина.  Според авторите на учебника „Индустриална Химия:“ „никела не може да бъде филтруван изцяло, независимо от използвания метод…Процедурата е да се впръска раздробен на много малки частици никел…никела се използва от 0.5 до 1процента.“  Още по-лош е факта, че най-разпространения (евтин) метод е да се използва равна смес от никел и алуминий, при която обаче за да има ефект, използваното количеството се увеличава от един до десет процента от теглото на продукта.
  Най-добре е обяснено влиянието на никела върху човешкото тяло от д-р Henry A Schroeder: „Този елемент дори и в минимални дози е канцерогенен.  Още повече, че  метали неприсъщи за човешкото тяло, като никела, са изследвани като причинители на  артеросклерозата…  Един метал може да замести друг и да го измести от биологичната система, така че има голяма вероятност никела да се състезава с друг, всъщност жиззненоважен, метал от ензимната система на тялото и да допринася за недостатъчност на витамин B6…“ (Журнал на хроничните болести).

  Следват разбира се по-малките проблеми с добавените оцветители, подобрители, консерванти и други химикали.

   На тези които са започнали „диета с маргарин:“ „Да ви е сладко!

Публикувано на Здравословно хранене.. Запазване в отметки на връзката.