Няколко думи за мен или нещо като автобиография.

Това, което имаш днес е онова, което си инвестирал вчера. Онова, което ще имаш утре е това, което инвестираш днес в живота си. Времето е ЕДНО ЦЯЛО. Няма минало и бъдеще – те са сламки, за които се хващат удавници.
Да се хванеш за сламката на миналото е като да си вързано куче на синджир. Приковано към колибката си, кучето не дава да се доближи никой до него за да му свали синджира.
Да се хване за сламката на бъдещето може само този, който има нужнитте знания, които му дават възможност да направи така, че да да избяга от синджира с колибката и двора на „миналото“ и да освободи себе си от възможно повече излишни тежести в настоящето, за да е достатъчно лек и в същото време да не е безумец.
  

Здравей, казвам се Иван, но някои от приятелите ми ме наричат Иво (доктора), та от там и ника ми IVODOC .

Не съм сигурен, че знам всичко за себе си. Затова и донякъде съществува този блог. Някаква част от мен е точно тук, наоколо. Ако ти се чете, заповядай…И без това е сложно да резюмираш себе си, макар че ще опитам. За какво е блогът ми? Честно казано не знам.

Ще пиша разни мъдри и не толкова мъдри мисли и неща от пространството, които са ме впечатлили, хрумнали ми идеи или просто каквото ми дойде на ум. 

 Ще допускам правописни грешки в повечето случаи пунктоационни такива, за които предварително Ви моля да ме извините. Надявам се да не допускам смислови такива, но истината е, че мислите ми понякога се избистрят с времето и е възможно да си сменя мнението. То какво е човек вървящ по отъпкан път  без веднъж поне да опита да намери свой собствен. Нали затова сме така устроени, да продължаваме да се учим през целия си живот. Ще опитам в този блог  да споделям всякакви забавни неща, било то разказани и написани лично от мен или намерени в пространството. Знам, че е лошо да имаш блог само с линкове, но за начинаещ блогър е трудно да пише често само смислени неща и така линковете помагат за отърсване от чувството за writer’s block. 

 

 

 
 
Не знам откъде да започна, защото съм се занимавал  с доста неща, но ще опитам да е хронологично.
 Известно време работих като стругар, в последствие се преквалифицирах, като завърших кулинарен техникум.
 В младежките си години, (непосредствено след казармата) работех през лятото спасител в морските курорти, „Албена“ , „Златни пясъци“ и „Слънчев бряг“. Беше емоционално и много забавно. По това време осъществяването на контакт с туристи отвъд „желязната завеса“, си беше голямо предизвикателство. След приключване на сезона, идваше и „задължителното“ едномесечно гостуване в Берлин, където в повечето случаи се осъществяваха и срещите с тези живеещи отвъд.
 
 В момента, в който се ожених, се наложи да приключа с „гурбета ‘ по черноморието.  
 Бях доста запален по музиката и след като изкарах курс за дисководещи на Каваците, започнах работа като такъв в  „Окръжна дирекция музика“- гр. Русе.  
 На тия курсове , имах честта да се запозная с хора като  Людмил Георгиев (лека му пръст), който ми преподаваше история на музиката, Николай и Мери Конакчиеви, по социология ( тогава имаше такава дисциплина), Кръстин Банков – сценично поведение и правоговор.  
 Там се запознах  с изявените имена тогава а и сега във воденето и музикалната култура Тома Спространов и Йордан Георгиев – Данчо стълбицата , който и до сега води и е музикален редактор в някои предавания на програма Хоризонт.  
 Та именно там ( на Каваците ), живях в една стая с вече покойния Емо-макарона (той беше от Пловдив, но следваше в Русе и беше дисководещ в дискотеката на ВИМЕСС )  
 Работих в  най-известните дискотеки в Русе и след като се „преквалифицирах“ започнах работа като сервитьор в хотел-ресторант Рига- зимна градина.  
 След идване на демокрацията, отворих мое заведение със 60 места, което след 8 години затворих.  
В момента разполагам с работилничка, в която задоволявам собствените си нужди от необходимите ремонти в къщи и моето хоби.  
 Известно време се занимавах с продажба и ремонт на компютри, но това отдавна е останало на заден план.  
 Много обичам да готвя и музиката от онова време, а повече от времето си прекарвам пред компютъра.  
Обичам екстремните спортове и съм карал мъничко мото-крос, но с напредване на годините, карането се превърна в гледане .  
Много обичам морето и  да плувам, а хоби ми е пневматичното оръжие и стрелбата с него. То ми дава почти всичко от необходимото  за да се чувствам добре.  
Имам малко приятели, но много ги обичам.  
С регионалната група по стрелба се събираме всеки уикенд сред природата и поне два пъти в годината  правим срещи на национално ниво.  
Най-вероятно темите в моят блог ще бъдат ориентирани в тази насока, което обаче в никакъв случай не означава , че няма да има други в страни от него…хобито.
Мечтател съм, защото само мечтите стигат точно до там, докъдето ти им разрешиш да стигнат – и няма никакво значение дали можеш или не можеш да си позволиш едно или друго, приятелство, пътуване, докосване или целувка. Има значение единствено, дали можеш да си позволиш да мечтаеш, че го заслужаваш.
Тези неща ме правят свободен.
Публикувано на About me. Запазване в отметки на връзката.